.А за тях има какво да се каже.

За кое от двете?
Ще попита някой.
И за двете.
Ще отговоря аз.
Защото е така. Има много какво да се каже. И за хората, и за мечтите.
Завръщам се, като закъсняла среща в този малък свят, (стария се повреди, явно не съм била достатъчно добра с него) чувствам се като съвсем нова и плахо пристъпваща към вратите на това неизвестно.
Страх ме е да не разваля всичко, началото винаги е толкова вълнуващо...

Хайде по същество, *издухва няколко калинки от клавиатурата* какво им става на хората?
Защо те забравят?
Не разбирам, как така преди са ти говорели разни неща от типа на "значиш много за мен", а след известно време спираш да означаваш каквото и да било.
Песъчинка...
Прашинка...
Нещо по-мъничко.
Без обяснима причина за което.

Прекалено много разговори и никаква комуникация. (как я обичам тази песен...)

Защо?
Очевидно с времето ставаме безинтересни, като някои многократно изминавани пътища.
Очевидно с времето ставаме скучни, като глупавите филми, които никога повече няма да гледаме.
Очевидно с времето ставаме излишни.
И това е тъжно.
Променяме се. Твърде много, твърде бързо и твърде неочаквано, та после едва успяваме да познаем самите себе си.
Неприятно, но факт, няма какво да се прави, това явно е част от съдбата ни и толкоз.

Вкусът на живота. (или "къде, по бръмбарите, ми е здравия разум?")

О, да, този, който е казал, че любовта поразява като гръм от ясно небе не е излъгал.
Въобще.
Ето, на, мислиш си, че това е поредното ти празноглаво увлечение с неприятни последици за крехката ти душица, а се оказва, че Тя е дошла при теб.
Не очакваш нищо по-дълготрайно от един миг, а вече е минала половин година без малко и ти все още си влюбен до уши, физически, затънал в реалността, която често не е никак прекрасна, но душата ти се носи сред розови облаци. И най-важното - Не е сама!

Откриваш нови хора, бориш се, за постигането на целите си, обичаш с всички сили, мечтаеш и рисуваш нови, непознати измислени светове, радваш се при всеки повод, усмихваш се на всеки непознат.
Защото сега се чувстваш прероден,
сега се чувстваш значим и обичан,
сега се чувстваш истински.